Много емоционално участие! Накрая с дядо Кольо плакахме с глас и двамата, прегръщахме се. Баба Стояна е направила 100 години през април, още работи (шие), каза че от скоро не играе цяло хоро, а го изкарва до средата и до където и стигнат силите, само пляска, че и ръцете я болят. Накараха ме да разкажа за клуба ни, ако знаете как ни благословиха и какви думи ни казаха. Казаха “вие ще успеете, носите нещо от сърцето”. Дядо Кольо ме пита “кой поръча вас?” Тайничко му подшушнах - Мая, внучката ви. Той каза, че много я обича и прихна да плаче с глас и аз, защото имах същата връзка с моя дядо, който скоро си отиде. Седнах при него, пожела снимка и до сега не мога да спра да плача. Това участие разтопи и непоклатим мъжага като Ивчо, който крепеше дядо Кольо, а Невенка крепеше сестра му баба Стояна, докато танцуват с нас. Ивчо само ми каза със зачервени очи “Анче, такова не беше ми се случвало!”. Хора, за това ви обожавам, вие сте безмерна обич и чудесата не спират да се случват.
